John 11

Възкресяване на Лазар

1 ^a Имаше един болен човек – Лазар от Витания, селото на Мария и сестра ѝ Марта. 2 ^b А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си. 3Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“ 4 ^c Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“ 5А Иисус обичаше Марта и сестра ѝ, както и Лазар. 6Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше. 7След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“ 8 ^d Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият – пак ли там отиваш?“ 9 ^e Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. 10А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“

11 ^f Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“ 12Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“ 13Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън. 14Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря. 15Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“ 16Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“

17 Когато пристигна във Витания, Иисус разбра, че Лазар от четири дена вече е в гроба. 18А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия. 19 ^g Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат. 20Като чу, че Иисус идва, Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи. 21 ^h Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“ 23Иисус ѝ рече: „Брат ти ще възкръсне.“ 24Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.“ 25 ⁱ Иисус ѝ рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее. 26Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре за вечни времена. Вярваш ли в това?“ 27 ^j Тя Му отговори: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Божият Син.“

28 Като каза това, тя отиде да повика скришом сестра си Мария с думите: „Учителят е тук и те вика.“ 29Щом чу, тя стана бързо и тръгна към Него. 30Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта. 31Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.

32 ^k А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ 33Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано 34рече: „Къде сте го положили?“Казаха Му: „Господи, ела и виж.“ 35Иисус се просълзи. 36Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“ 37 ^l Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“

38 Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък. 39Иисус каза: „Отместете камъка.“Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“ 40Иисус ѝ рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“ 41 ^m Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият ▼

▼ 11:41 В някои ръкописи липсва: „където лежеше умрелият“.

. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42 ^o Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“ 43 ^p След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“ 44И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“

Заговор за убийството на Иисус Христос

Мт. 26:1-5 ; Мк. 14:1-2 ; Лк. 22:1-2

45 ^q Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него. 46А някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво извърши Иисус.

47 Затова първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса. 48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“ 49 ^r Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не разбирате, 50нито осъзнавате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да загине.“ 51 ^s Това обаче той каза не от себе си, но като първосвещеник през онази година предсказа, че Иисус ще умре за народа; 52и то – не само за народа, но и за да събере заедно разпръснатите Божии деца. 53 ^t И от този ден те се сговориха да Го убият.

54 Поради това Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в един град, наричан Ефраим. Там Той остана с учениците Си.

55 Наближаваше юдейската Пасха и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди Пасха, за да се очистят. 56 ^u Тогава търсеха Иисус и както стояха в храма, разговаряха помежду си: „Как ви се струва? Дали Той няма да дойде на празника?“ 57А първосвещениците и фарисеите бяха издали заповед – всеки, който разбере къде е Той, да съобщи, за да Го заловят.